Ако не бъде изразена, благодарността всъщност не съществува ♥ Хал ЪРБЪН
(The Repentant Peter, c.1600, by El Greco)
♥ Мисли и постоянно благодари
В доста църкви в Англия от времето на Кромусл в каменните стени има гравирани две думи: Мисли и Благодари. Бих желал тези две думи да са на всички места край нас - в домовете ни. в колите ни, в учебните заведения, на работното ни място - с цел да ни го припомнят непрестанно. Може би те ще ни оказват помощ да се замислим, да оценим и да сме признателни за това, което имаме. Именно на това бе отдадена първата част от тази глава: Мисли за това, което имаш, и развий в себе си благодарността като метод на мислене.
Сега ще поговорим за втората дума: Благодари. Настоятелно ви призовавам да мислите постоянно за това, което имате в живота си, и също по този начин горещо ви призовавам да употребявате вълшебната думичка „ благодаря “ при всеки комфортен случай. Не единствено аз съм на мнение, че изявлението на признателност към другите е едно отмиращо изкуство. Независимо дали се дължи на всеобщия крах на положителните обноски или на ширещото се измежду от ден на ден хора разбиране, че другите са им длъжни за нещо, само че в последно време все по-рядко чуваме тази вълшебна думичка „ благодаря “. Жалко, тъй като изявлението на признателност, а посредством нея и проявлението, че цениш другия човек, е допустимо най-висшият израз на почитание и деликатно отношение - а отсам и най-сигурният път за създаване на здрави и изпълнени със смисъл и задоволство междуличностни връзки. Уилям Джеймс споделя: „ Най-съкровеният принцип, заложен надълбоко в човешката природа, е горещото предпочитание да бъдеш оценен. “ А да утолиш тази същностна нужда на другите хора е освен елементарно, само че и безпределно възнаграждаващо.
Сред най-ценните неща, с които ни подарява ориста, може би най-голяма стойност имат тези скъпи на сърцето ни хора, обогатяващи живота пи всеки ден от пребиваването ни на този свят. Всеки от нас познава хора, които са способни да издигнат духа ни, да ни учат на положителни и потребни неща, да извлекат най-хубавото от нас самите или просто да ни карат да се усещаме по-ведри и щастливи. Именно поради тези хора ние се стараем повече, работим по-добре, живеем по-пълноценно. Очевидно е, че ги ценим откровено и надълбоко. Но дали им го споделяме? Дали им благодарим, че ги има в живота ни?
Ако би трябвало да извършите лист на хората, които цените най- доста, белким ще ви е мъчно да го извършите? И дали ще ви затрудни да напишете против всяко име за какво точно цените съответния човек? Едва ли. Но 100 и един по-труден въпрос. Можете ли да запишете против всяко име от вашия лист по кое време за финален път сте споделили на съответния човек какъв брой доста го цените и за какво? Опитайте. Вероятно в началото ще се чувствате неловко и няма да знаете по какъв начин да изразите възприятията си. Всички ние разполагаме с много просторен ресурс от думи, с цел да хленчим и даваме воля на гнева си, само че езикът ни като че ли се връзва, когато би трябвало да изразим любов и признателност. Това е по този начин, тъй като хленченето и гнева сме ги практикували доста повече пъти. Но в случай че успеем да преодолеем неудобството си, ще накараме двама души да се почувстват извънредно добре: индивида, на който благодарим, и нас самите. Двойно печеливша обстановка.
Едно е да ценим хората. И напълно друго - да им благодарим. Забелязали ли сте, че нормално споделяме положителни неща за някого единствено в негово неявяване? Но за какво ги споделяме на други хора? Защо не ги кажем напряко на индивида, който ценим? Защо да пилеем на вятъра възприятията си на признателност? Когато някой почине, внезапно се оказва, че всеки има да каже по нещо положително за него. Често съм се питал какъв брой ли от тези благи думи е чул индивидът приживе? Защо не отделяме време да изразим нашата оценка и благодарност, преди да е станало късно? Трябва ли някой да почине, с цел да си дадем сметка какъв брой специфичен е бил този човек за нас? Необходимо е доста, доста по-често да споделяме „ благодаря, че те има в живота ми “ на хората, които ценим и обичаме.
Но също толкоз належащо е да развием в себе си и навика да благодарим на хората отвън кръга на нашите близки и другари. Мъчно ми става, като виждам какво отношение имат някои хора към чиновниците по бензиностанциите, магазините и хотелите. Те си изкарват с почтен труд прехраната и се грижат за нас и нашето улеснение, а някои от клиентите им постоянно се държат към тях по този начин, като че ли тези хора нямат усеща и човешко достолепие. А какъв брой простичко е да кажеш „ благодаря “. За секунда, изразявайки благодарността си, можем да накараме някого да се усеща през целия ден благополучен. Защото всички хора изпитват съкровена нужда да бъдат приети и оценени.
Но също по този начин имам вяра, че всички ние изпитваме нужда ида показваме нашата благодарност към другите. Моята майка - може би най-признателният и признателен човек на света - ме научи, че в случай че не бъде изразена, благодарността е нереална и в действителност не съществува. Това беше един от най-ранните и най- скъпите уроци, които научих, до момента в който растях. Тя не ми го преподаваше с думи, а с каузи. Не мисля, че през живота си мама е подминала даже една единствено опция да изрази своята благодарност към някого. Тя го споделя персонално на хората, обажда им се по телефона или им написа особено, с цел да им благодари и да изрази своята благодарност за едно или друго, което са създали. Тя написа даже на мен благодарствени писъмца! На мама й се носи славата на извънредно блага и деликатна жена. Една от главните аргументи за това е, че тя е овладяла изкуството да споделя „ благодаря “. Така постоянно кара другите хора да се усещат приети и оценени.
Да си благодарен и да казваш „ благодаря “ са двата скъпи по своята стойност навика на тези от нас, които са разкрили какво значи да имаш същински триумф в живота. Да се научиш да цениш хората и да им изказваш своята благодарност е една от най-значимите стъпки към личностното задоволство и благополучие.
От: „ 20 златни правила. Великите уроци на живота “, Хал Ърбън, ИК „ Кръгозор “, 2003 г.
Картина: The Repentant Peter, c.1600, by El Greco;
